Когато броят им започнал бърза да нараства, фараонът издал заповед новородените мъжки еврейски деца да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в река Нил. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче, намазано със смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. По някое време дошла на това място фараоновата дъщеря да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила слугинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което означавало “от вода изваден".
Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки роби и страдал по тях. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона и затова Мойсей избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама синове – Гирсам и Елиезер.
Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Послушен на Божията воля, Мойсей се разделил със семейството си и тръгнал към Египет. По Божие внушение Аарон го посрещнал радостно. Около двамата братя се насъбрали много евреи. Те спечелили доверието им. Настъпило въодушевление сред робския народ. Но скоро то се заменило с униние и малодушие. Новият фараон Аменофис ІІ отхвърлил искането на Мойсей да бъде разрешено на евреите да излязат от Египет. Тогава по Божия повеля се заредили в Египет десет природни бедствия. Едва след последното, десетото бедствие – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било позволено но двамата братя да изведат еврейския народ из Египет заедно с цялото му имущество.
Мойсей искал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.
В пустинята, на планината Синай, Моисей получил свещените Скрижали - Десетте Божи заповеди, с които бил сключен завет между евреите и Бога. 40 години Мойсей водил народа си из пустинята, докато не умре и последният, роден в робство, и тогава да намерят Обетованата земя.
Свещеномъченик Вавила бил Антиохийски епископ през времето на римския император Деций Траян (249 – 251 г.). След като принесъл жертва в езическото капище в Антиохия, императорът пожелал да влезе и в близкия християнски храм, за да се надсмее над светата Литургия.
Епископът св. Вавила застанал решително на входа на храма и не му позволил да влезе вътре и по тоя начин да оскверни божествената светиня. Посрамен, императорът си отишъл. На другия ден обаче християнският храм бил опожарен. Свети Вавила бил доведен на съд пред императора. Св. Вавила бил подложен на жестоки изтезания. Накрая един от палачите го посякъл с меч. Християните погребали тялото му с почести.
Около 100 год. по-късно светите му мощи били пренесени в местност около Антиохия, наречена Дафне, където била построена църква на негово име.
