През това време се породили големи безредици сред евреите и техните свещеници, които Малахия остро изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време.
Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча, за да подготви пътя на идващия Месия – Христос, Когото пророкът нарича “Слънце на правдата”. С книгата на пророк Малахия наистина приключват старозаветните пророчества и започва благодатната история на тяхното изпълнение.
Жертва на гоненията станал и младият воин Гордий. Мъченикът Гордий бил родом от град Кесария в област Кападокия. В началото на IV век източният император Лициний, макар да преподписал Миланския едикт за свобода на християнството, продължил враждебното си отношение към християните. Заедно с други християни той отначало напуснал родния си град и се скрил в пусто място, докато се прекрати гонението. Но когато узнал за бедствията на християните, Гордий решил, че не е добре да се крие, когато неговите братя страдат и умират заради вярата си в Христос.
Прибрал се в Кесария, когато там шумно чествали езическо божество. Неочаквано сред глъчта на народа се разнесла възторжена прослава на единия истински Бог. Мнозина уговаряли Гордий да млъкне и да се скрие, обаче стражите успели да го заловят. Управителят положил усилия да го убеди да се отрече от вярата си, но не успял.
Също и мъченията не пречупили доблестния християнин. Затова Гордий бил осъден на смърт и посечен с меч в 314 г.
