Животът на Св. Яков Алфеев бил изпълнен с премеждия и страдания. Светецът умрял като мъченик, разпънат на кръст за назидание на добродетелните християни.
На този ден Църквата почита и преподобните Андроник и Атанасия. Те били съпруг и съпруга и живеели праведно в Антиохия през V век. Грижели се редовно да спасяват от скърби ближните наоколо. Имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. Добрите си дела придружавали с молитва и постническо въздържание.
И ето че в това време, когато се грижели да утешават другите, техните собствени деца – Иван на 12 години и Мария на 10 години – заболели тежко и починали. Всички жители на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многобройно духовенство, при стечение на голямо множество богомолци, извършил погребението на децата при храма "Св. мъченик Юлиан".
Атанасия била неутешима в скръбта си, макар че й било изразено толкова топло съчувствие. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала желание да се върне у дома си. Тогава в чудно видение пред нея се явил небесен вестител ѝ казал, че децата ѝ са в блажено състояние в небесната обител. Майката се зарадвала много от тая чудна вест и веднага се върнала у дома си, за да сподели тая радост със съпруга си. Възрадвани така силно с небесната радост, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни радости и да посветят остатъка от живота си изцяло в служба на Бога.
Андроник, съпругът бил по професия златар. Разполагал с доста земни блага. Той и съпругата му Атанасия се отказали от тях. Те поверили на свой сродник цялото си имане, спечелено с честен труд, и го помолили да го употреби за полза на бедните, след което напуснали скъпия си дом с молитва към Бога да бъдат в ония небесни обители, където техните деца се наслаждавали в светлината на славата Божия.
Андроник и Атанасия напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят монашески живот.
Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена – остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал старец Даниил, където прекарал 12 години в безмълвие, трудове и молитва. 12 години Андроник нищо не чул за жена си Атанасия.
Един ден, когато се отправил за ново странстване с благочестива цел, двамата се срещнали. Атанасия била облечена в мъжки дрехи и съпругът ѝ не я познал.Те решили да пътуват заедно, но в пълно мълчание.
Така двамата съпрузи извършили своето второ пътешествие по светите места, а след това се върнали в скита при старец Даниил. Получили благословението му и решили да останат в тоя скит в обща килия, но при условие да пазят безмълвие и живели заедно цели 12 години
След дълги години Атанасия, известна в скита и в цялата околност под името монах Атанасий, се разболяла тежко. Малко преди да умре, тя предала на стареца Даниил писмо с молба да го предаде на съпруга ѝ Андроник. След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.
Обхванат от дълбока скръб по любимата си съпруга, преподобни Андроник живял след това само 7 дни. По предложение на блажения старец Даниил погребали Андроник до нейния гроб.
