Една вечер Герман – монах, връщащ се от поклонение, останал да пренощува в дома, където живеела и Евдокия. Преди да си легне, монахът дълго се молил. Евдокия се трогнала от искрените му проповеди, изповядала му греховете си и поискала покаяние. Впечатленият монах ѝ казал, че трябва да се покръсти в Христовата вяра. Евдокия прекарала седем дни в усамотение, пост и молитва. После раздала цялото си богатство на бедните християни и станала монахиня в манастир, а след това и негова игуменка.
Управниците на Илиопол разбрали къде е Евдокия и я изправили на съд, а тя се опитвала да ги убеди в истинността на Христовата вяра. За тази ѝ дързост била подложена на мъчения.
Когато римският император Адриан (117 – 138 г.) предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра. Преподобната Евдокия била посечена с меч на 1 март 126 година, заради което паметта ѝ се почита именно на този ден.
