Според византийския историк Георги Акрополит след края на т. нар. българо-гръцки съюз против Латинската империя през 1205-1206 г., Калоян депортира „ромейско“ население от Източна Тракия, а преселниците дори създават свои селища по брега на Дунав. Религиозната процесия с мощите на Филотея се превръща в демонстрация на могъществото на българската държава: „Царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния град Търново с много почести и благоговение. За тая цел бяха отредени 300 избрани войници с началник някой си Теодор, човек благоговеен и честен, благочестив и верен като никой друг, храбър на война и красив на ръст...“
Мощите на св. Филотея са положени в църквата „Успение на св. Богородица“, разположена близо до прочутата „Св. Четиридесет мъченици“. През XIV век Богородичният храм е бил част от девически манастир. Именно по молба на монахините, между които е имало и представителки на болярството и самата царска фамилия, патриарх Евтимий пише своето житие на светицата. Така или иначе, култът към св. Филотея е създаден от Търновската патриаршия.
След падането на старата столица под османска власт мощите на св. Филотея са пренесени във Видин и това е повод митрополит Йоасаф Бдински да напише вълнуващо похвално слово.
Създаденото в Търново „официално“ житие на св. Филотея е познато във Влахия. Според влашката версия, светицата е българка, родена в Търново или неговата околност в началото на XIII век.
