Моисей е една от най-важните старозаветни личности - създател на първите 5 книги от Библията - Моисеевото Петокнижие (Тора). Свещената книга го сочи като съществена фигура за спасяването на израилтяните от египетски плен и преселението им в Ханаан, както и за консолидирането на еврейските племена към култа към единствения господ - Яхве. Нему се приписва и оповестяването на Десетте Божи заповеди, които, съгласно преданието, получил персонално от Бога в планината Синай. Въпреки че доживява до 120 години, той умира преди евреите да доближат Ханаан (Обетованата земя).
Свещеномъченик Вавила бил Антиохийски свещеник по времето на, римския император Деций Траян (249 – 251 г.). След като принесъл жертва в езическото капище в Антиохия, императорът поискал да влезе и в близкия християнски храм, с цел да се надсмее над осъществяваната по това време християнска безкръвна жертва – светата Литургия. Епископът св. Вавила застанал уверено на входа на храма, изправил се пред императора, прострял десницата си към гърдите му и така не му разрешил да влезе вътре и по тоя метод да оскверни божествената реликва.
Свети Вавила бил доведен на съд пред императора. Деций Траян заречен на светителя благосъстояния и почести, в случай че се откаже от Христа. Заплашвал го с мъчения, в случай че упорства. Но не съумял да го отклони от светата религия и от дълга му като свещеник на Църквата. Св. Вавила бил подложен на жестоки изтезания. Накрая един от палачите го посякъл с меч.
