По това време в Рим проповядвал ап. Павел. Когато Онисим чул проповедта на апостол Павел, той се разкаял искрено, повярвал пламенно и последвал апостола. Когато Павел бил подложен на гонения и заточения, Онисим не се отделил от него, приел св. Кръщение и продължавал усърдно да му служи.
Като разбрал, че Онисим принадлежи на Филимон, ап. Павел настоял да се върне при своя господар. Той го изпратил с писмо, в което молил за него прощение и увещавал Филимон милостиво да приеме своя роб - като брат в Христа. Филимон не само му простил, но и го дарил с богатство. Онисим раздал парите на бедните и се отдал в служба на Бога.
По време на царуването на Траян (98-117 г.) започнало гонение против християните и Онисим бил повикан в Рим. Доведен на съд при управителя Тертил, той с твърдост изповядал името на Христа, заради което бил изпратен на заточение. И там св. Онисим продължавал без страх да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.
Като узнал за това, Тертил отново го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал жестоко да го бият и след това го предал на смърт. Една християнка от царски род взела обезглавеното тяло на светия мъченик и го поставила в сребърен ковчег.
За преподобния Евсевий са се запазили много малко сведения. Известно е само, че отначало той постъпил в манастир, след това излязъл от обителта и се изкачил на върха на планина, близо до която е разположено селището Асиха.
Построил си ограда от недялани камъни и останал да живее там, като се предал на строго подвижничество. Бил облечен само в кожена дреха, а се хранел с грах и бобови растения.
Славата му се разнесла надалеч, множество хора започнали да идват при него. А той, бягайки от славата, се прибрал в близкия манастир. Там си построил до стената неголяма ограда и продължил обичайните си подвизи и доживял до дълбока старост.
