Свети Василий Велики и св. Григорий Богослов принадлежат към плеядата на кападокийските отци, завещали на поколенията безценно писмено наследство, а третият – свети Йоан Златоуст е бил епископ на Константинопол. Всеки от тримата светители има свой ден в църковния календар.
Историята на празника датира от времето на управлението на византийския император Алексий I Комнин, когато в Константинопол във връзка с лъжеучението на Василий Врач възниква спор за първенство измежду Отците на църквата.
Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".
Наложила се намесата на самите трима светители, които целият си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски и му поръчали да каже в Цариградската патриаршия да обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.
Според преданието тримата светители се явили на епископа на град Евхаита – Йоан (1095), и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.
