Подтиквана от своята гордост и порочност, тя се качила на кораб, на който пътували поклонници за Иерусалим, като се опитала с лекото си поведение да ги съблазни. Пристигайки в светия град, заедно с поклонниците и тя се отправила към Божи гроб. Тук пред входа на храма настъпва преломния момент в нейния живот, когато невидима сила не й позволява да влезе в храма.В този момент в нея заговаря съвестта и тя с ужас вижда цялата мерзост на своя порочен живот. Покайвайки се от дълбините на душата си и виждайки образа на света Богородица в иконата над входа на храма, тя паднала ничком и с горещи сълзи на разкаяние молила Великата застъпница на християните да се застъпи и за нея пред божествения й Син и да получи позволение да се поклони на Честния Кръст, като обещала да не греши повече и да предаде целия си живот в служба на Бога. Сърдечната й молитва била чута и тя свободно влезнала в храма, където се поклонила на Господния Кръст. В това духовно настроение, преподобна Мария излязла от храма и се отправила към Йорданската пустиня, където в пост, молитва и въздържание преживяла целия си живот.
Неслучайно тази неделя светата Църква ни припомня житието на св. Мария Египетска, защото то е в много близка връзка с борбата срещу греха, съзнанието за него и покаянието, необходими особено сега през Великия пост. В това отношение житието на светицата може да послужи като пример за всички християни, които желаят да изпълнят достойно духовния си дълг през великата Четиридесетница.
Преподобната Мария преживяла 47 години без подслон в страшната пустиня между диви зверове, хранейки се с три хляба и корени, но придобивайки толкова силна молитва, че се възнасяла от земята до небето, която от велика грешница достига до стъпалото на голяма светица и до днес сочена от Църквата за пример на всички ни. Предавайки своя живот на Бога, св. Мария Египетска ни припомня думите на псалмопевеца: „с Тебе ли съм на земята, нищо не искам“(Пс. 72:25). И отново в същия смисъл на нас ни се показва къде е тайната на праведния живот: „На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта“(Пс. 55:5).
Света Мария 47 години се е разкайвала за своите грехове и се е подвизавала в пустинята, а от нас се иска поне четиридесет дни да се покаем и се потрудим за своето спасение. Сега времето е най-благоприятно. Нека го използваме. Светата Църква със своите служби и трогателни песнопения ни помага да разберем дълбокия смисъл на поста и покаянието.
