От "Тренд" отчитат ясно изразена обществена подкрепа за схващането, че децата, лишени от родителска грижа, трябва да растат в семейна, а не в институционална среда.
42% от анкетираните биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители, ако те или близките им не могат да ги гледат.
75% от хората у нас биха одобрили решението на техен близък или познат да стане приемен родител, а само 10% не биха одобрили това. Склонни са да одобрят подобна стъпка 81% от жените и 70% от мъжете
76% от българите приемат приемната грижа за по-добра алтернатива на институционалната. Това мнение преобладава в по-голяма степен при жените и висшистите. Според 67% от обхванатите в проучването приемната грижа предоставя на децата безопасна и подкрепяща среда, а една 13% не смятат така. Малко по-резервирани са най-младите хора и живеещите в столицата.
25% от хората и нас виждат сред най-сериозните проблеми по отношение на приемната грижа в България недостатъчната финансова подкрепа, други 25% открояват липсата на информация, а бюрократичните процедури са най-сериозната спънка според 23% от анкетираните.
85% от българите не биха имали против детето им да общува с дете от приемно семейство, а на противоположната позиция са само 6%. От "Тренд" разчитат в тези данни висока степен на обществена толерантност и приемственост към децата от приемна грижа като обнадеждаващ знак за промяна в социалните нагласи.
Според агенцията е необходима целенасочена национална стратегия, която да адресира трите най-съществени предизивикателства пред приемната грижа в България - информацията, доверието и финансовата устойчивост. "Без тях подкрепата ще остане на ниво декларация, а не реално участие. Приемната грижа не трябва да бъде оставена като "решение в краен случай", а да се утвърди като професионално призната, социално подкрепена и институционално обезпечена социална услуга от обществен интерес", коментират от "Тренд".
