80% от заличените приемни родители са отписани поради лични причини - влошено здравословно състояние, напускане на страната или смяна на местожителството, както и заради промяна на професионалните интереси. В същото време в 507 приемни семейства към ноември 2019 г. няма настанени деца. Най-много приемни родители без настанени деца има във Варна (45), Търговище (39), Велико Търново (37), Монтана (33), Русе (29) и др.
По данни на Агенцията за социално подпомагане 1930 българчета растат в
приемни семейства към края на ноември 2019 г. От тях 170 са с
увреждания. 90% от децата в приемни семейства идват от родните си
семейства, от семействата на близки и роднини, при които са били
настанени или от същите или други приемни семейства.
Най-много деца, които са били в приемна грижа, биват осиновени - половината в България, половината в чужбина. В чужбина се осиновяват основно българчета с увреждания. През ноември 2019 г. от 94 изведени от приемните семейства деца, 15 са върнати в родните им семейства или са настанени при близки и роднини.
По данни на Агенцията за социално подпомагане бебетата остават средно 1 година в приемно семейство, преди да бъдат върнати в родните си семейства или да бъдат осиновени, децата до 6 години остават средно 2 години, а децата на възраст между 6 и 14 години - приблизително 5 години.
От асоциацията цитират национално допитване на Изследователски център "Тренд" за 2019 г. според което всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата и издръжка от държавата за приемното дете. Две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия. Преди 5 години на същия въпрос два пъти повече българи декларираха, че биха станали приемни родители. В столицата, където живеят близо една трета от сънародниците ни, само 5% биха станали приемни родители.
Липсата на социална сигурност идва от условието сега приемните родители да се грижат за децата в риск по силата на граждански договори, които ги лишават от правото на пълно осигуряване. Те нямат осигуровки за рисковете трудова злополука, безработица, за бременност и раждане и за гледане на дете.
Ако им се наложи да са в болничен, отпуск или при прекратяване на трудовия договор, те остават без обезщетения. При заболяване на приемния родител децата се извеждат от дома им, което се отразява и върху психиката на децата.
Не са и малко случаите на починали от рак приемни родители, които след извеждането на децата, остават без доходи, болнични и загиват в нищета. Ако приемен родител работи като възпитател в социален дом, той ще има право на трудов договор и социална защита, изтъкват от асоциацията, според които от министерството и тази година не са намерили решение на проблема.
Втора причина за ниската мотивация към приемното родителсвто е лошото отношение към приемната грижа. Приемните родители са обект на атаки за това, че получават възнаграждения за труда си, като политически и религиозни общности създават противопоставяне между родните и приемните семейства. Основната нападка е, че заплатата на приемните родители не се дава на бедните семейства.
80% от настанените в приемни семейства деца не са жертва на бедността, а на насилие, неглижиране и лоша грижа. Следователно, причината децата да отидат в приемна грижа е насилието, а не бедността.
Източник: news.bg
