По традиция в храмовете не се извършват венчавки през цялата Светла седмица.
Причината - тези дни са изцяло посветени на празнуването на Възкресението, когато църквата приканва към съзерцание, благодарност и духовна радост, а не към лични житейски тържества.
Народната традиция също има своите обичаи.
Според поверията през първите три дни от Великден трапезата в дома не се раздига - знак за гостоприемство и почит към възкръсналия Христос. През Светлата седмица не се пости, дори в сряда и петък - дни, които по правило през годината са определени за въздържание. В тези дни се яде блажна храна, а трапезата е богата.
Седмицата е наситена с ритуали, свързани с младостта и надеждата.
Сред тях особено място заема честването на т.нар. Светла или Празна сряда - древен момински празник, посветен на чистотата и новото начало, които пролетта и Възкресението символизират.
Всеки ден от седмицата има своето значение - в понеделник се благославят апостолите, в четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в петък - св. ап. Петър, а в събота - св. Йоан Кръстител. Неделята след Великден носи името Томина неделя, в чест на апостол Тома, който първоначално не повярвал във възкресението на Христос, докато не видял и докоснал раните му.
Традиционният великденски поздрав „Христос воскресе" продължава да се използва от християните до Петдесетница - празникът, на който се чества рождението на Христовата църква.
На този ден Църквата почита паметта на преподобния Теодор Сикеот, живял през VI век – един от бележитите подвижници на ранното християнство.
