Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година. Предполага се, че свети Стефан е елинизиран евреин, който е сред първите дякони в ранната християнска общност в Йерусалим. Заради религиозните си възгледи е обвинен пред еврейския Синедрион в богохулство. От всички най-вече ожесточен бил един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – онзи същият, който по-късно, просветен от иДуха Бож, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.
Св. Стефан бил осъден е и убит с камъни около 34 година.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Единствената в света желязна църква - българската църква в Истанбул - носи името на първомъченик Свети Стефан.
На Стефановден се приготвят месни ястия. Обредната трапеза включва две ястия, които се считат за задължителни – свинско с кисело зеле и месна баница. От напитките виното е преобладаващо и определяно за задължително, ако искате да спазвате традициите. В немалко домове се меси и питка, която се слага на трапезата. Според едно поверие се слага купа с жито или житни класове, за да е плодороден добива в идващата нова година.
По традиция, младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая “ладуване“. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.
