Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон.
Житието му разказва, че, притеснени от нарастващия брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни. Въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил: "Господи, не им зачитай този грях". През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но попада в т.нар. Мръсни дни. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести.
Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було.
По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни - жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая "ладуване". Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.
