Светицата живяла през X–XI век. Родила се в Епиват (близо до Цариград) в семейство на благочестиви българи. След като овдовяла и раздала имуществото си, тя избрала пътя на аскетизма и се уединила в Йорданската пустиня. Две години преди смъртта си се завърнала в родината си, където умира на 27-годишна възраст.
През 1230 г. цар Иван Асен II пренесъл мощите ѝ в тогавашната столица Търново и положени в църквата “Света Петка Търновска”, изградена в нейна чест. След падането на страната под властта на Османската империя, мощите на Света Петка са пренесени в Белград, а през 16-ти век – в Цариград. В края на 19 век мощите на светицата са пренесени в Румъния, в църквата в град Яш, където се съхраняват и до днес. Заедно със Свети Иван Рилски, Света Петка Българска се смята за закрилница на България и е една от най-почитаните светици у нас.
В българския народен календар Петковден бележи важна граница — краят на лятото и началото на зимните празници.
Според народните вярвания, до този ден цялата полска работа трябва да е приключила и есенната сеитба да е завършена - ралото да е под стрехата
На този ден традиционно се зазимяват пчелните кошери.
Периодът от Петковден до Димитровден (26 октомври) в миналото е бил времето, в което са се сключвали договори между ратаи и чорбаджии, както и време за уреждане на сватби.
От този ден започват семейните сборове. Месят се специални обредни хлябове („колаци“) и се прави семеен курбан за здраве, омесват се питки и се раздават за здравето на добитъка и къщата. На празничната трапеза обикновено присъстват курбан от овче месо и сарми.
Народните традиции повеляват от Петковден до Димитровден, когато се опложда добитъкът, на ножиците да се връзва червен конец, а жените да не работят с вълна, за да не се отваря устата на вълка. Също така те не бива да плетат, за да не се преплетат агнешките чревца.
Народът вярвал, че жените, които са пренебрегвали забраната, са посещавани от Св. Петка, преобразена като старица или змия, за да бъдат наказани със смърт.
Друго предание гласи, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден или ще полудее, или ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
След заплождането на домашните животни, стопанката на къщата замесва и изпича пресни пити, които раздава, за да се роди здрав добитък.
Народът смятал този ден за повратен и вярвал, че какъвто човек прекрачи прага на къщата на Петковден, такъв ще е късметът и здравето на всички под покрива на този дом.
Също така на него гадаели каква ще е идващата зима. Ако времето е слънчево, листата на дърветата не са окапали и овцете се скупчват на едно място, зимата ще е много люта и снежна.
Промеждутъкът между двата празника, наричан още вълче или вампирско погано, притежава и митична страна, тъй като по това време на годината по земята бродят отвъдни и чудати същества, които правят света по-хаотичен и опасен.
Дванадесетте дни между Петковден и Димитровден отразяват границата между старата и новата година и съответстват на Мръсните Погани дни.
