Според народните поверия на Спасовден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. На този ден излизат самодивите. В българската народна митология росенът е любимото цвете на самодивите и русалийките, затова го наричат русалско биле, самодивско цвете. То е богато на етерични масла, които изпуска през нощта и от него се разнася силен, упойващ аромат, от който човек може да се унесе. Вярва се, че росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден – тогава русалийките берат цветовете му в „потайна доба” и се кичат с тях.
Докато правят това, те са весели и милостиви. С тези народни представи е свързан и обредът – магическо лечение, наричан ходене по росен, русаля. Още през нощта преди Спасовден завеждат болни и недъгави да преспят по росенови поляни, за които се вярва, че са обитавани от самодиви и русалийки, и са близо до свещен извор или параклис. Всеки болен е воден от лице от противоположния пол, което след извършването на обичая става „побратим” или „посестрима” на лекувания.
Според поверията и традициите, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките лечителки. На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.
Вярва се , че на този ден душите на мъртвите, освободени на първия велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница. Още в сряда вечерта или на самия празник жените отиват на гробищата и извършват обредните действия, характерни за всички задушници. Спазват се забраните за работа - не се пере, не се шие, тъче, оре.
На Спасовден се играят и хора, но без музика - само с пеене. Първото хоро винаги се играе на ляво в памет на умрелите и да помагат на живите.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под цветето росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
Със Спасовден е свързана и култовата народна фолклорна реплика за нещо случило се неочаквано: "Те ти булка Спасовден".
При изгрев слънце болните поглеждали какво има в паничката с вода. Ако е свежо листенце или зелена трева - това значело оздравяване, ако е жълто листо, пръст или суха трева - прокобата била лоша.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. На много оброчни места на този ден се правят курбани за здраве и за почитане на мъртвите.
