Припомняме, че преди две години тържествено бяха отбелязани 175 години от рождението и 150 години от гибелта на бележития врачанин. Тогава кметът Калин Каменов каза: "Днешният ден във Враца е ден на любовта към родината, на мъжеството и саможертвата, основана на безрезервната обич към България. Никола Войводов загива на 25 години, за да живее в паметта на Враца, като един от хората дали пример как трябва да се действа, когато трябва да постигнеш целта си - да бъдеш активен, да не изневеряваш на идеите и идеалите, в които вярваш. Паметта за него трябва да се почита достойно всеки ден от нас - неговите наследници и то като създаваме в училището, което носи неговото име, в града ни, защото той е един от многото наши предци дали живота си да създаде свободна и независима България, каквато я имаме днес".
Прекрасни думи, които вероятно ще намерят своето съдържание в отговора, който се очаква градоначалникът да даде на следващата сесия на Общинския съвет и ще окаже съдействие къщата-музей отново да отвори вратите си за посетители.
В историческите документи може да открием факти и свидетелства за делото на Никола Войводов, с които врачани могат да се гордеят:
През 1867 г., с помощта на българи в Галац и сърбина Цветко Павлович той успява да организира малка въстаническа чета от българи, сърби, черногорци и бившият руски офицер Николай Димитриевич Далматов. Дружината трябвало да премине в България през Радуевац, Сърбия. За да пристигнат преди четниците, Никола Войводов и знаменосецът на четата Цветко Павлович се качват на австрийския параход "Германия". Това е първият случай в българското националноосвободително движение, в който се прибягва до използването на кораб за осъществяването на революционна акция.
На 20 август 1867 г. "Германия" акостира на русенското пристанище, но поради предателство параходът е посрещнат от редовна турска войска и полиция и става арена на поредното кърваво насилие. След отчаяна и неравна битка Никола Войводов и Цветко Павлович загиват, верни на своята клетва: "Свобода или смърт".
