В народните представи, свети Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики на Св. Сава са сходни като тези за Св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола.
„Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава", казва народната приказка.
Св. Сава е свързана и с плодовитостта, за това на този ден жените с проблеми със забременяването изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома. Жената, която искала дете правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема".
В българските представи, Сава е жена светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Преди изгрев слънце жените, които не могат да заченат, пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината ще добие рожба.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.
Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.
