Най – характерният обичай на този ден е Лазаруването. В духа на традицията, в 15 населени места в община Мездра лазарки ще пеят и наричат за здраве и берекет. Всяка година читалищата в селата Долна и Горна Кремена, Ребърково, Моравица, Руска Бела, Зверино, Ослен Криводол, Типченица, Лик, Царевец, Брусен, Игнатица, Върбешница, Крапец и Дърманци на този ден пресъздават обичая и малките лазарки огласят улиците и внасят пъстрота и красота в домовете на хората.
Лазаруването е изцяло момински празник. Празник, иницииращ преминаването на момичетата в света на моминството. Смятало се, че която девойка не е лазарувала, не може да се момее или да се омъжи. Според народните вярвания, една мома можела да лазарува само веднъж.
Рано на Лазаровден, девойките се събирали на опреденото място и тръгвали заедно да обикалят домовете, да пеят и наричат на стопаните за плодородие и здраве на семейството. Лазарките влизали в дома с типичното за празника обръщение "Ой, Лазаре, Лазаре…" и изпълнявали ритуално несключено лазарско хоро.
Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Вярвало се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.
Обичаят лазаруване завършвал на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който малките лазарки пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица. Вярвало се, че тя първа ще се омъжи.
В българската традиция Лазаровден е и празник на нивите, пасбищата и горите.
