Попитахме психолога какви са причините за възникването на психоемоционалните проблеми у децата?
Темата е сложна и дълга. Те могат да бъдат резултат на криза на развитието - предвидима криза, характерна с т.нар. демонстративно опозиционно поведение - от сорта на "Няма пък", без явна причина и повод отхвърляне авторитета на възрастните. Проблемите могат да бъдат резултат от преживяно насилие в училище или на улицата. Тогава децата се затварят в себе си, спират да споделят проблеми преживяванията си, обичайно понижават успеха и си развалят дисциплината, бягат от час, може да проявяват необичайно агресивно поведение - към по-малки братя и сестри, към домашни любимци. Често в действията им се забелязва доминиращо разрушително поведение.
Как трябва да разберем, че се случва нещо нередно и необичайно в детската душа?
Трябва много добре да познаваме децата си, за да усетим промяната дължаща се на проблеми и промяната дължаща се на развитието. Не винаги всяка необичайна проява е сигнал за нещо нередно, както и не винаги привидната "нормалност" означава, че всичко е наред. Особен момент е прехода от началното към основното образование, т.е. от четвърти към пети клас, тогава най-често възникват поведенчески проблеми, промяна на средата, на организацията на учебния процес и т.н., която среда, освен като вече силно конкурентна, може да се приема и като враждебна.
Как да сме сигурни, че детето ни има нужда от консултация с психолог?
За да познаем, че детето ни има нужда от психологична подкрепа и помощ, необходимото и задължително условие е изграждането на топла, сърдечна и здрава доверителна връзка. Да приемаме децата си като партньори в ежедневието, като пълноценни човешки същества. И не е необходимо да се "вдетиняваме" за да установим контакт с тях.Трябва да ги накараме да се чувстват приоритетно равни на нас възрастните, с което се подчертава тяхната ценност и значимост.
Друго необходимо и задължително условие - насърчаване и подкрепа - позитивна оценка на всеки резултат от всяка дейност, което не означава безкритичност, но първата оценка трябва да бъде по-скоро супрелативна, а ако се налагат корекции, те да се направят по-късно.
Освен това има нещо много важно по отношение на наказанията или т.нар. налагане на санкции, което е неизбежна част от живота. Основен момент - както се казва в Светото писание - съди греха, не грешника. Критикуваме, конкретния поведенчески акт, а не личността на детето и в никакъв случай на лепим етикета "лош". Няма добри и лоши деца, има добри и лоши постъпки.
В състояние ли сме като родители да познаем, че детето ни има психоемоционален проблем?
Ако добре познаваме детето си, ще можем да разпознаем и евентуалното възникване на психоемоционален проблем. Да не забравяме и че, навлизането в пубертета е тежко изпитание и за родителите и за тийнейджъра и родителите често се чувстват безпомощни в тази ситуация. В такъв случай е необходимо родителите да потърсят помощ, изключително за себе си, без да бъдат максималисти и да натоварват детето със свърхочаквания и изисквания. И без друго тийновете приемат всеки съвет или наставление като пряко и недопустимо вмешателство в личния им живот и нарушаване на основните им човешки права, на която тема са обособено чувствителни. Приемат се като жертва на системата, на социума, който има някакви непрекъснати изисквания - да учат, да полагат усилия, а те искат да са личности и не бива да ги лишаваме от тази необходимост на психиката им. Правилно насочени взаимните усилия на детето и родителите е успешно в повече от случаите. Консултацията с психолог във всички от тях, обаче би могла да помогне и на родителите и на детето в оценка на поведението му и коригиране на негативните му реакции.
