Първо, нека започнем с психолозите. Каква е тяхната роля и какво точно правят те?
Това са хора, които са завършили специалност „Психология”. Те нямат медицинско образование и не се занимават с медикаментозно лечение. Психолозите получават базисно обучение относно психиката и психичните феномени. Основни методи, с които си служат са психологическите тестове и консултиране. Чрез тях, могат да направят оценка и да създават хипотези, относно личностови и поведенчески характеристики.
Психолозите могат да се позиционират и да бъдат полезни в много области на обществения живот. Поради това, съществуват много клонове на психологията – клинична психология, трудова и организационна психология, консултативна психология, спортна психология, криминална психология, военна психология, експериментална психология, училищна психология и други. Разбира се те могат да се занимават и с психотерапевтична дейност, но необходимо е да се подчертае, че не всички психолози са психотерапевти.
Психотерапията е метод за психично въздействие с терапевтична цел. Тъй като основното средство тук е разговорът, у много хора остава впечатлението и заблудата, че всеки може да прави психотерапия. За да стане един човек психотерапевт, не е достатъчно обучението в университета по психология или медицина. Подготовката на един психолог или психиатър за психотерапевт, трае дълги години в теоретично и практическо обучение. Това става в определени терапевтични школи, като разликата между тях е в обяснителната рамка, на която залагат и в терапевтичните методи и техники, с които си служат.
Към момента съществуват много видове терапевтични школи - психоаналитична, когнитивно-поведенческа, гещалт терапия, позитивна терапия, психодрама и други. Общото между тях е, че в обучението всеки преминава през личен опит(лична анализа), където работи със своите проблеми и вътрешни конфликти, за да не му пречат след това в практиката.
Психотерапията е предназначена за нормалните хора, не само когато става дума за психопатология. Дори тя може да предотврати евентуални психични разстройства, при добра психична хигиена. Психотерапията ни помага да разширим своя капацитет за справяне с ежедневните проблеми и стресови събития. Тя може да се използва и като средство за по-дълбоко самопознание и личностно усъвършенстване.
Психиатрията е специфичен клон на медицината, който се занимава с психичните разстройства и психопатологични състояния. Основна роля на психиатърът е да постави най-правилната диагноза за конкретното състояние на пациента, като за целта използва снемането на анамнеза и психичен статус. В зависимост от спецификата на заболяването и симптомите, той изготвя план за лечение, което е основно медикаментозно.
Моето лично мнение е, че благодарение на медицинската си ориентация, психиатрите отдават водещо значение на биологичните и генетичните фактори, а не толкова на психо-социалните, както психолозите. В това смятам, е основната разлика. Разбира се, има психиатри, които завършват психотерапевтична школа и могат да прилагат психотерапия към фармакотерапията, но те са по-скоро изключение.
В заключение искам да кажа, че все пак общото между психолозите, психотерапевтите и психиатрите е в това, че всички те работят в сферата на психичното здраве и имат за цел да намалят и смекчат психичното напрежение и болка у своите клиенти или пациенти.
Мирослав Стойчев
