Представянето на краведското изследване уважиха внуците на автора - Невенка и Ивайло Цаневи, редакторът на книгата Цветко Стеев, поетът Димитър Христов, управителят на Издателство „МегаПринт БГ“ Асен Асенов, писателят Николай Светлев, собственикът на Издателство „Мултипринт“ Мирела Асенова, председателят и секретар-библиотекарят на НЧ „Факел-1926” Цветан Ценов и Стилияна Стоянова, председателят на Художествено-творчески клуб „Факел” Дарина Цветкова, журналистът Борислав Радославов, бившият кмет на Зверино Цанко Цанев и др.
„Авторът няма претенции да е обхванал цялостно историята, етнографията, фолклора и бита на селото (б. а. Зверино), но той се е постарал да събере, според силите и възможностите си, колкото се може повече материали по тези въпроси, пише в предговора на книгата Иван Цанев (1897-1988 г.). Той се е придържал към това винаги да отразява вярно и обективно всички събития, да описва точно и подробно, особено излезлите от употреба и изчезналите вече оръдия на труда, съдове, сечива, облекло и др.
Може на някой да му бъде скучно и отегчително да чете подробното описание на водениците, колата и др., но този труд няма за цел да се чете за развлечение, а да запознае и запази за поколенията част от живота на нашите деди и прадеди, живели в селото.
Работих с много любов и патриотизъм. Особено неприятно ми беше, когато пишех за неща лоши и недостойни, но пък затова с радост и удовлетворение отбелязвах хубавото, което (…) е толкова много, че ние и следващите поколения трябва да се гордеем с миналото и настоящето на нашето село.
Вярвам, че читателите ще ми простят някои пропуски и може би неточности, които неволно може да съм допуснал, пише в заключение авторът, но този читател трябва да знае, че работих честно по съвест и по убеждение!“
„Дядо ми бе подреден човек, не бързаше в нищо, сподели по време на премиерата внукът на автора Ивайло Цанев. Започна да пише историята, когато разбра, че едното му око си отива. Така написа и книгата - бавно, методично, постепенно, много точно!“
„Зверинци, където и да се намирате, работете, отдавайте своя благороден труд за издигане на своята родина, за издигането и процъфтяването на нашето село - това хубаво, мило, родно място!“ - този непреходен завет към идните поколения отправя в епилога на книгата си Иван Цанев.
***
Иван Цанев Михов е роден на 28 март 1897 г. в с. Зверино. Завършва средно образование във Врачанската мъжка гимназия (1918 г.) и висше образование - правни и държавни науки, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1924 г.). Бил е учител в Смесената прогимназия в с. Зверино (1923-1927 г.), както и в други населени места. Активен общественик и читалищен деец. По негова инициатива през 1926 г. е учредено НЧ „Факел“, а заедно със свои колеги учители създава първата театрална трупа към читалището в селото.
През 40-те години на XX век участва в националната комисия, начело с писателя Димитър Осинин, за определяне на пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Инициатор е за поставянето през 1970 г. на паметен знак до църквата „Св. Димитър” в с. Зверино, увековечаващ преминаването през нощта на 22 май (3 юни н. ст.) 1876 г. на група Ботеви четници, водени от военния командир Никола Во̀йновски, през брода на река Искър, което е подпомогнато от родолюбиви зверинци.
Семеен е. Със съпругата си Невяна Иванова Михова (1904-1989 г.) имат един син - Людмил Иванов Цанев (1926-1994 г.), който има дъщеря Невенка (р. 1957 г.) и син Ивайло (р. 1959 г.).
Иван Цанев умира на 25 ноември 1988 г. в София на 91-годишна възраст.
Текст: Мирослав Гетов, снимки: Борис Кръстев
