-Казвате, че ги носели само невестите?
-Така било. Носели се само от омъжените жени, защото се давали дар от момъка на бъдещата му невести при годежа им. Пафтите станали задължителен белег в облекло на невестите, защото пазели детеродните органи,пазели от зли очи и лоши помисли.
-От какъв материал са изработвали този вид женски накити?
-Те били ювелирно изработени от майстори- златари и най-често направени отсребро, сребърна сплав от сребро с позлата, от бронз, месинг, мед и пиринч. Красивитефилигранни пафти се украсявали със седеф, и стъкло. Майсторите, изработвали пафтите според имотното състояние на клиентите. Тези които ги правели от сребро и злато са наричали куюмджии, а тези които ги произвеждали с по-евтин материал се наричали дюкмеджии.
-Знае се, че във Враца е имало известна златарска школа.
-Точно така. Мога да ви изредя над 40 имена на майстори от нашия край. По време на Възраждането във Враца имало известна златарска школа, която наследила тракийското златарско изкуство. Имало десетки работилници разположени около църквата „Св. Възнесение”. В региона имало находища на мед, олово, цинк, сребро и златоносни пясъци от реките Огоста и Ботуня. Врачанските майстори създавали уникални накити близо две столетия, били известни дори извън пределите на страната Пафтите изработени от майсторите Дограмаджиеви, били сребърни с позлата и вграден в тях седеф, донесен от Беломорието.
-Каква е била орнаментиката на пафтите?
-Украсени били с орнаменти от цветя, клонки, листа и с изображения на дървото на живота. Върху тях се изписвали и животни, катоптица, змия, кон, елени най-вече с двуглав орел. Имало пафти и с геометрични фигури и с изображения на слънце, луна, звезди. Често се изработвали и такива с библейски сцени, а най-често с Рождество и с възкресението Христово и ги украсявали с маниста, перли и корали.
-Какви са символите на изобразените орнаменти?
-Изображенията на грозде означавали младостта, радостта и силата на природата. Често срещан елемент за украса бил слънчогледа. Според народните поверия той се изобразявал върху пафтите, за да се заглеждан в него лошите очи и болестите да бягат от жената. Изографисаната змия, пълзяща върху спирала се възприемала за слънчев символ, олицетворяващ вечния живот, плодородието и изобилието. Според езическото вярване, тя била закрилница, а според християнското олицетворявала изкушението и злото.
-Имало ли е модни тенденции при носенето на пафти?
-С какви пафти да закрепи колана си, жената не се съобразявала с мода, а със социалния си статус.
-В рамките на зимните четения на музея казахте, че бременните жени отдавали голямо значение на колана с пафти?
-Особено значение се отдавало на пафтите от бременните жени, защото поддържали корема им при тежка полска работа и пазели живота на жената и детето в нея, защитавали ги от зли сили. На софрата, заедно с пръстени, гривни и обеци, три дни след раждане на бебето се слагали и пафти и се считали за дар от орисницата. Ако за нещастие, невестата починела я погребвали задължително с пафти, за да я водят по пътя из оня свят. Вярвало се, че ако някои изкопае такива пафти, тяхната сила срещу магии ще е могъща.
