На Велики четвъртък се боядисват яйца, стопанките месят обредни великденски хлябове и козунаци. На Разпети петък нищо не се работи,защото това е най-тъжният ден от Страстната седмица. В християнската митология боядисаните великденски яйца символизират безсмъртието и носят идеята за възкресението на християнския бог. А в езическата митология, яйцето е знак на вселената и светът, произхождащ от него, а от тук - знак за възраждане на природата.
В същия ред на мисли, забраната за работа на стопаните има продуциращ характер – това е „табу“(забрана), което трябва да предизвика плодородие и изобилие през годината. Важна роля в празничния комплекс заемат и обредните великденски хлябове. Те са своеобразна житна жертва в чест на възраждането и възкресяването. Християнството и езичеството се примиряват и допълват.
Стопанките са боядисвали яйцата с естествени багрила. Всяка е влагала цялото си умение и сръчност нейните шарени яйца да станат най-хубави и да греят като слънце. За това неслучайно народът ни казва – „хубава като писано яйце“, „изписана като перашка“ и „гиздава като великденско яйце“. С боядисаните великденски яйца, които във Врачанско се наричат перашки, се извършват обредни практики с продуциращ и предпазен характер.
С първото боядисано в червено яйце стопанката потърквала бузките и челата на децата в къщата – „да са живи, да са здрави и червени като великденското яйце“. Вярвал е народът ни в магическата сила на това яйце не само заради червения му цвят, който носи здраве, плодородие и благополучие, но и пази от болести и уроки. За народа ни то е символ на вечното обновление на живота и затова червено яйце стопаните запазвали до следващия Великден, поставено до домашната икона, „за да го имат за лек и да ги пази от градушка“. За великденския празник стопанките приготвят вкусни месни ястия „та да могат всички да се облажат“ след дългите пости.
Най-очакваният момент от празничния обяд бил традиционното "чукане" или "кълцане" с великденски перашки, към което всеки пристъпвал с надежда, че неговото яйце ще бъде най-здраво. Това означавало, че притежателят му ще бъде здрав и силен през цялата година. На трапезата не липсвали и песните за имениците, за хубостта на момите, за надсвирването на овчарите и т.н. Друг момент от великденския празник са люлките, вързани от момците, за да се люлеят на тях момите.
Празникът завършвал с безкрайни хора, които се извивали на мегдана насред селото – „вити и превити до седем пояса, на тях човек с човека се не сбирал и такава пъстрота залива мегданите, че свят да ти се завие“. Великденската обредност сполучливо съумява да хармонизира в себе си различни идеи, но независимо от това, че вече е позагубила семантиката си, традицията продължава своя живот.
