• Регион / Враца • Общество • 2097 • 0

От ГЕРБ поканиха жени от Враца на изискано осмомартенско матине с бяло сладко

В навечерието на днешния празник на жената, майката и любимата ПП ГЕРБ организира в Младежкия дом на Враца изискано матине. Сред поканените бяха жени от всички сфери на обществения живот, дами от бизнеса и различните институции в града и нежните половинки на екипите на местни и национални медии. Областният управител Малина Николова посрещна гостоприемно всички поканени и откри осмомартенското дамско парти с обещанието то да се превърне в традиция. Според нея то е събрало едни от най-отговорните дами в града - жени, които са мотор на събитията, които могат, продължават напред и работят заедно за развитието на града. Николова предаде пожелания за здраве, устрем и смелост от името на Петя Аврамова, която поради ангажименти в Народното събрание, не успя да присъства. Беше прочетен и поздравителен адрес до жените от евродепутата Владимир Уручев.

Марияна Гълъбова
от

Матинето имаше за цел да открехне леко завесата на атмосферата, в която са битували врачанки в края на XIX и началото на XX век. Както на някогашните соарета и журове, стана дума съвсем по женски за модата от онова време "- алафранга, означаваща така, както е у французите.

Увлекателно за неудобните кринолини, носени от нашите баби по врачанските кални улички, разказа етнографът Недка Димитрова. Тя обясни, че макар врачанки да се съобразявали с парижките моди, бързо сменили кринолина с рокли с шлейф, краищата на който връзвали с деликатни шнурове, завършващи с халкичка на малкия им пръст, та да не метат с коприната сокаците. Димитрова сподели и любопитни факти за наименованията на частите от тоалета на тогавашните дами.

Присъстващите бяха изненадани от факта, че тесните бели блузи с дантелена яка и жабо врачанки наричали "бомбачки”, а модерните плисирани, клош поли, нарекли със доста странното име "таранджучки”. Изненадваща за публиката бе и бройката на модните ателиета във Враца в края на XIX век, те били 168. Стана дума и за врачанки, които представили достойно града далеч зад граница.

Недка Димитрова разказа за Елена и Мария Барсови, които през 1848 г. обучавали жени в Браила, Румъния, как се отглеждат буби и как се точи коприна. Други две врачанки участвали в Световното изложение в Париж през 1889 г., където щандът им с кенар, свила и коприна впечатлил всички посетители. Мария Пищикова пък стигнала чак до Америка и донесла от изложение в щата Луизиана сребърен медал за кенарените си тъкани. Не беше отмината и първата "Мис България - 1929", врачанката Люба Йоцова, която в тоалет с национални елементи на конкурса за красавици в Париж станала първа подгласничка на избраната за "Мис Европа" унгарка.

Така, както на някогашните соарета, съвременните врачански дами похапнаха бяло сладко по стара рецепта, пиха по глътка коняк (който обаче не беше от онова време, беше си съвсем актуален "Baileys"). Пяха се и шлагери в изпълнение на Вокална група "Зорница", шапките на които също бяха от алафрангата. Всички жени си тръгнаха от матинето с настроение, красиви цветя, и елегантен свитък с калиграфска честитка, пожелавайки си догодина пак да са заедно на осмомартенско дамско парти.