Поредната изложба на отдела по етнография е посветена на Европейските дни на културното наследство в България. Целта е да се покаже учението, сръчността, трудолюбието и дарбата на врачанските жени да шият и извезват. Показаните експонати са вълненици, престилки, ризи, кърпи, късаци, колани и тъкани, върху които има богата везбена орнаментика. Мотивите върху тях са растителни, геометрични, антропоморфни (човекоподобни фигури) и зооморфни (орнаменти с животински образи).
Преди столетия врачанските жени за извезвали върху тъканите за носиите си цялата ги заобикаляща природа. Червеният цвят на руйното врачанско вино, жълтият цвят на пшеницата, златният на слънчогледа, пъстроцветните цветове на ливадите, зеленото на Балкана и тъмно кафявият цвят на земята - всичко това е изобразено и обшито и извезано от врачанските жени. Конците, с които нашите баби са шиели, са били само естествени - копринени, памучни и вълнени, тъканите също.
Експонатите са от края на XIX век. Недка Димитрова обясни за MediaNews, че експозицията е подредена от малка част от експонатите на Фонд “Етнография", който е изключително богат. Везбената орнаментика носи тракийското, славянското, прабългарското наследство и през вековете всичко това е достигнало до нас, и когото сега го виждаме, няма как майсторлъкът на българката да не докосне душите ни- разказва етнографът Димитрова.
Тя отбелязва и един интересен факт: че жените преди столетия са си криели моделите и не разказвали коя какво шие. Когато дойдел празник, "свет ден", и когато музиката засвирвала на мегдана, жените излизали да видят всички новите им носии. Този вид женска суетност и сега съществува, но днес тоалетите на съвременната жена не са тъкани, шити и везани лично от нея.
Изложбата може да се разгледа в музея на Враца през този и следващия месец. По време на нашето посещение я видяха група туристи от Англия и успяхме да усетим от погледите и жестовете им тяхното възхищение от сътвореното от врачанските жени преди векове. Експозицията е подредена в съседство на залата с Рогозенското съкровище и стойността на творчеството на двете експозиции е еднакво значима част от нашето национално богатство.
