Когато свети Иоан Богослов доживял стогодишна възраст, като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със седем свои ученици той отишъл в град Ефес в Мала Азияи им заповядал да изкопаят кръстообразна могила, в която той се подготвил да умре, като легнал в нея, бидейки още жив. Християните, живеещи в Ефес, след смъртта на апостола разкопали могилата му, но не намерили тялото на апостола.
Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това често идвали на гроба на апостола и възнасяли усърдни молитви към Бога, като призовавали за помощ и ходатайство пред Бога свети Иоан Богослов. При това всяка година в този месец и на този ден от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления.
Вярващите събирали този прашец и лекували различни недъзи и болести. Затова сред вярващите станало обичай на този ден, както и през септември месец да възхваляват и облажават с песнопения този велик Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали свети угодници. Самата манна, излизаща от гроба на Иоан Богослов.
Арсенийсе родил в Рим от благочестиви родители – християни, които го възпитали в страх Божий и го обучили в науките. Арсений бил мъж не само добродетелен, но и много мъдър. Той изучил съчиненията на всички ритори и философи и добре знаел както гръцки, така и латински език. Той обаче оставил суетния светски живот и пренебрегнал елинското любомъдрие, и встъпил в сонма на клириците, посвещавайки себе си в служение на Бога. Като приел сан на дякон на великата Римска църква, Арсений водел целомъдрен живот, стараейки се да направи от себе си достойно жилище на Светия и всеосвещаващ Дух.
