Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден. На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния.
Скоро след митичните девойки русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Лечителите “русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя.
Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”, който го предавал на първородния син и веригата продължава много поколения наред.
Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете русалии в кръг около болния. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат болния и така отнемат от него болестта. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
Откъде произлиза изразът „Те ти, булка, Спасовден”?
Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден
Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Често след "ходене на росен"- дали от лековитата роса, или от случайна среща в гората рано сутрин с "русалиите", не било изключено булките да заченат и оттам дошъл изразът "Те ти, булка, Спасовден!"
Източник: pravoslavieto.com
