Били ги нечовешки по цялото тяло и ги подхвърлили на различни страшни изтезания. След това мъчителите положили Христовите страдалци върху дълги скари и разпалили огън. Накрая ги привързали към свирепи и диви коне. Влачени от конете по каменистата и неравна земя, светите мъченици били напълно разкъсани и в такива мъчения предали душите си на Бога.
Вярващите взели тайно през нощта техните останки и с чест ги погребали в селото Панкеан. При техния гроб се извършили много чудеса и изцеления за слава на Бога, Който е дивен в Своите светии и Когото прославяме в Троица.
Още през първите дни след основаването на Христовата Църква много жени с готовност приели християнската вяра и ревностно служели на Господа. През време на гоненията те проявявали необикновена твърдост, смело изповядвали вярата си, понасяли страшни изтезания и с радост жертвали живота си за Христа.
Когато от ІV век започнало да се разпространява пустинното подвижничество, много християнки тръгнали по този път и служили на Господа чрез самоотречение и чрез трудния подвиг на пустинно-жителството. Така преподобна Матрона Цариградска, която понесла от мъжа си много гонения за своята ревност към вярата, се подвизавала дълго време в манастир и сама основала женска обител в Цариград. Тя прекарала в монашество 75 години. Умряла на 100 години през 492 година.
Преподобна Теоктиста е родена на о. Лезбос, постъпила в манастир когато била на 17 години. Разбойници разграбили манастира и взели със себе си в Парос и монахините, с мисълта да ги продадат като рабини.
Теоктиста успяла да избяга и прекарала 35 години при един запустял храм на остров Парос. Случайно минаващи ловци намерили отшелницата.
По нейна молба един от ловците и донесъл Светото Причастие. Скоро след това спокойно предала душата си Богу през 881 година.
