Във време на преследванията на християните, гонителите мислели, че примерът на измяна към християнската вяра от страна на един уважаван от всички старец може по-силно да подейства на другите. Затова те подложили на жестоки изтезания антиохийския християнин Варлаам. Но като не успели да го принудят да се отрече от своето изповедание, за да го направят поне неволен участник в идолослужението, заставили го да държи над пламнал жертвеник своята ръка, в която сложили тамян и смирна. Болката и най-малката неиздръжливост могли да заставят изповедника да изтърве неволно на жертвеника сложения в ръката му тамян и с това да даде повод на враговете да кажат, че е почел езическите богове. Но старецът имал сила да удържи протегнатата над огъня ръка. Той не направил ни най-малко движение с нея и не изпуснал тамяна и смирната, докато не взели да падат изгорелите стави на пръстите му.
По такъв начин, "имайки своята десница вместо олтар Господен" – както се изразява свети Василий Велики в своето похвално слово за тоя мъченик, - Варлаам не само не оправдал сметките на езичниците, но с примера на своята твърдост засилил влиянието си над вярващите и дори у самите противници на Христовата вяра възбудил уважение към християните, между които имало такива силни и непобедими изповедници на гоненото от тях учение. . .
В същия ден почитаме паметта на свети пророк Авдий, четвъртият от тъй наречените "малки пророци". Предполага се, че бил съвременник на великите пророци Йеремия и Йезекил (VII-VI в. преди Христа).
