Свети благоверен княз Александър Невски бил роден през 1220 г. и живял по времето, когато руските земи били под татарско владичество. Св. Александър бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при р. Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен "Невски".
По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но св. княз действал не с меч, а с мъдрост и търпение. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, църквата и народа. Св. Александър Невски умира на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст.
След създаването на Tретата българска държава се взима решение да бъде построен храм-паметник в София, който да носи неговото име. Основният камък на катедралата е положен на 19 февруари 1882 г. Това е най-големият православен храм на целия Балкански полуостров, превърнал се в символ на единството на българския народ.
Тази година се навършват 100 години от освещаването му. Храмът е завършен през 1912-та. Осветен е през 1924 г., когато е обявен и за паметник на културата. Катедралата св. Ал. Невски е вторият по големина православен храм на Балканите.
Сградата се простира върху повече от 3100 кв. м и побира 5 хиляди души. Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов. Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.
Осветен е със специална церемония от 12 до 14 септември 1924 г. Същата година е обявен за паметник на културата, а през 1951 г. - за Патриаршеска катедрала.
