Според преданията св. Анна е майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известния ааронов род. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол е построена първата църква, носеща нейното име. Св. Анна е смятана за покровителка на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат. Българите наричат празника Лятна св.Анна и го приемат като края на лятото.
На този ден се вари и раздава жито и царевица, за да растат посевите през деня. Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви. Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца. Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.
Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни, като най-подходящо място за магически ритуали са гробищата. Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.
Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите — млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии. Пред къщите се пали купчина говежди тор, защото пушекът гони злите духове надалеч. Света Анна е празник на самодивите и мъжете не излизат от селото, за да не ги срещнат.
Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
Моми гадаят как ще се омъжат. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
