Легедните разказват, че той научил хората как да впрягат воловете и да орат нивите си. Затова е почитан и като покровител на земеделци, орачи и колари. По-рядко го тачат и като патрон на овчарите. Върху иконите, рисувани в т.нар. народен или наивистичен стил, св. Модест е зографиван в обкръжение на пасящи или впрегнати в рало крави или волове, а също и овце. Празникът му е популярен в Пиринско, Родопите и Странджанско.
Повсеместен е обичаят на празника му да не впрягат в каруци воловете, биволите и кравите. За тяхно здраве, а също на орачите, пастирите и коларите раздават хляб и/или варено жито.
Много тържествено почитаттози ден в Странджа. Сутринта в семействата, които се занимават със земеделие, жените месят специален хляб с квас (арта) и приготвят варено жито. Всички отиват на църква, като жените носят хляба и житото, а мъжете – крини с пшеница. Хлябовете и вареното жито се подреждат под иконата светеца и след литургията свещеникът ги благославя със специална молитва. Донесената в крини пшеница се дарява на храма. Ако в някой дом домашните животни често умират, собствениците им даряват на иконата на св. Модест в този ден метални вотиви (оброчни фигури) във вид на рогца или хомотле (малко яремче).
Среща се и обичаят под домашната икона да се поставя хомот, върху него да се постила кърпа и върху нея поставят питата за впрегатните животни – след това я прекадяват с тамян и я раздават. В някои села хлябът за здравето на орачите и впрегатния добитък се маже с осветено в църквата олио и/или с мед – за да са мазни шиите на животните и да не ги болят при впрягане. Жените раздават обредните хлябове, като тичат, за да са здрави животните. В някои села вярват, че тази, която първа раздаде хляба си, първа ще свърши и жътвата през лятото.
В Пиринско, където празникът е известен като Модю, Модеус или Моюс палят и свещи за здравето на домашните животни – в църквата или върху хомота, както и закрепени върху рогата на животните. От хляба и житото, които раздават, запазват по малко и ги добавят към храната на добитъка.
В Родопите за здравето на тези животни жените приготвят нечетен брой малки питки, които раздават в махалата или в селото.
Свети Модест починал през 634 година на 97 годишна възраст.
Свети Севастиан бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан. Царете го обичали за неговата храброст и мъдрост и винаги го държали при себе си, оказвайки му пълно доверие. Но те не знаели, че Севастиан е християнин. Не поради страх от преследвания, Севастиан криел вярата си, но още не било дошло времето открито да изповядва Христа. А дотогава той не пропускал случай да помага на своите едноверци и спокойно очаквал времето, когато Господ ще го призове на свещен подвиг.
Двама братя - Маркелин и Марк - поради християнската им вяра били доведени в Рим при управителя на града, който поискал те да се отрекат от Христа. Младежите били подложени на нечовешки мъки, а близките им денонощно страдали за тях. Това силно разколебало вярата у двамата братя. Тогава Севастиан отишъл при роднините на мъчениците и изнесъл пламенна реч в тяхна защита. Когато свършил, небесна светлина обляла цялото му тяло.
Свидетелка на това чудо била нямата Зоя, която с благословията на Севастиан възвърнала говора си. После още много хора повярвали в Иисус, за когото проповядвали Севастиан, Маркелин и Марко в затвора. Сам управителят Агресий видял силата на Божието слово, и заедно с цялото си семейство приел Светото Кръщение. Единствено злите езичници не се примирили с успехите на християнската вяра. По тяхна воля приятелите на Севастиан – Маркелин, Марко и Зоя намерили мъченическа си смърт. Не след много време същата участ сполетяла и Севастиан. След много тежки изпитания и нечовешки страдания, светият мъж бил убит с тояги на хиподрума в Рим. Това станало през 287 г. Тленните останки на Свети Севастиян намерил християнинът Лукина и ги погребал в една от римските катакомби.
