Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му. След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Якинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.
Якинт търпял глад, но не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат отново Якинт при него, но го намерили умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, за да бъде изядено от зверове. Но един благоговеен свещеник, на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите на светия мъченик били пренесени в Кесария Кападокийска.
Свети Анатолий I се родил през IV век в Александрия. Той е първият Константинополски епископ, титулован за патриарх на Константинопол през 451. Ръкоположен за дякон от Кирил Александрийски,взел участие в Третия вселенски събор в Ефес през 431 г. и в последвалия втори събор в Ефес през 449 г., по-известен като един от разбойническите такива в историята на църквата.
На този разбойнически събор с интриги е свален предходния архиепископ на Константинопол – Флавиан I Константинополски. По силата на компромиса, на разбойническия събор за избор на нов архиепископ на Константинопол измежду онези, които не пребивавали в имперската столица, изборът пада върху Анатолий. Изборът му бил препотвърден от последвалия Четвърти вселенски събор, а титулът му издигнат в патриаршески.
Четвъртият вселенски събор и последвалия поместен събор в Константинопол през 458 г. председателстван от Анатолий, осъждат ереста на монофизитството в лицето на александрийския патриарх (папа) Диоскор I Александрийский, благодарение и на който Анатолий бил въздигнат за архиепископ на Константинопол.
Освен първият вселенски патриарх, Анатолий е и първият в историята, който „венчае за царството“, т.е. извършва церемониална свещена коронация на римски император – Лъв I Тракиец в началото на 457 г. Анатолий е автор на много стихири. Умира на 3 юли 458 г.
