Сведенията за св. Доротей Тирски, достигнали до нас, са твърде оскъдни. Св. Доротей бил роден в средата на III век. За ранните му години не се знае нищо. Станал епископ на град Тир в Ливан и управлявал тази епископска катедра в продължение на около 50 години.
Бил е изключителен ерудит и учен, знаел е еврейски и гръцки, изкусен във философията, богословието и ораторското изкуство. Неговите качества дотолкова са впечатлили императора, че той, „без да бъде принуждаван да се откаже от вярата си (християнството)“, е назначен за надзирател на добива на пурпурни оцветители. По-късно е избран за епископ на гр. Тир (дн. Ливан, недалеч от Бейрут).
По време на гоненията на императорите Диоклетиан и Лициний светецът бяга за първи път в Одесос - днешна Варна. След смъртта на Диоклетиан (според някои чак след убийството на Лициний 324 г.), по времето на св. Константин Велики, св. Доротей се завръща на катедрата си в Тир. Взема участие в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. По времето на имп. Юлиан Отстъпник отново е отстранен от катедрата си и заточен в Одесос.
Тук, в този славен за нашата история град, на 107-годишна възраст, през 362 г. мъченически загива поради отказа си да се отрече от Христос.
Изучил в съвършенство както светските, така и духовните науки, свети Доротей оставил след себе си различни, твърде важни за християните, съчинения на гръцки и латински, тъй като добре знаел и единия, и другия език.
Между другото той съставил жития на пророците и апостолите, а също и други поучителни съчинения и разкази. И сега, бидейки сам записан в книгата на Живота, той е въдворен в небесните селения с тези светии, чиито разкази за живота им съставил по време на земния си живот.
