Свети Ермил бил дякон. Той живял по времето на император Лициний, зет на Константин Велики (306-337 г.), който имал задължението да охранява долния Дунав от нашествия на варварите. Този необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313 г.), си останал потаен езичник. След кървавия му сблъсък с Константин през 314 г., Лициний изгубил илирийските провинции и открито продължил н жестоките гонения против християните
Когато император Лициний разбрал, че свети Ермил е християнин, поискал от него да се отрече от Христос и да започне да служи на идолите. Светецът отказал и императорът го подложил на изтезания. Стражът Стратоник, който охранявал тъмницата, в която бил държан мъченикът също бил християнин. Когато видял как измъчват свети Ермил, той заплакал. Езичниците го видели и докладвали на императора, че стражът съчувства на мъченика, защото е християнин.
Императорът наредил да извикат свети Стратоник и го попитал дали наистина е християнин и другар на свети Ермил. Стратоник отговорил утвърдително и на двата въпроса. След като двамата мъченици били подложени на изтезания, но не успели да ги склонят да се откажат от вярата си, императорът наредил да ги хвърлят в река Дунав.
На третият ден след екзекуцията християните намерили телата им и ги погребали в общ гроб. Те били убити около 315г.
През 324г. император Константин І Велики разбил армията на Лициний и го екзекутирал.
