Великомъченица Анастасия била родена в семейството на знатен и богат римлянин. Баща ѝ бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост.
Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената ѝ красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.
Още на младини се лишила от майка си, а баща ѝ я омъжил против волята ѝ за богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Едничка утеха Анастасия намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения.
Тя гледала на богатството си само като средство, поверено ѝ от Бога за благото на другите. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, носела храна и дрехи на затворниците, на просяците е давала хляб, лекувала е болестите на болните, превързвала е кървящите рани на ранените.
По време на масовите преследвания на християни при управлението на Диоклециан, тя била осъдена на смърт заради вярата си в Христа и изгорена в 290 г. По-късно мощите ѝ били пренесени в Цариград.
В народните представи светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи.
Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св.Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.
Според народните поверия жените трябва да носят черни или тъмни дрехи, с които да се прогони смъртта. Вярвало се, че в която къща не се празнува св.Анастасия, непременно ще се случи нещастие.
