Когато майката започнала да критикува своята дъщеря, че твърде дълго време стои при християните, Света Текла признала, че и тя е приела Христовата вяра. Нито увещанията и заплахите на майката, нито на годеника Фамир разубедили девойката да се откаже от новоприетата вяра. Девойката искала да остане непорочна и да служи на Христа.
След като разбрал, че не може да откъсне своята годеница от християните, Фамир пуснал жалба до градоначалника против християнина Свети ап. Павел. Обвинението било, че Свети ап. Павел прелъстил с празни приказки годеницата на Фамир и тя вече не искала да му стане жена. Светият мъж бил заловен и хвърлен в тъмница. Като научила за това, Света Текла платила на стражата да я пуснат в килията на Светия мъж.
Започнали да търсят изчезналата девойка, но никъде не могли да я открият. Накрая я намерили при Свети ап. Павел. Отвели я при градоначалника и започнали да я увещават да влезе в правия път. Младата Света Текла отказвала отново да се поклони на идолите, веднъж познала истинския Бог. Света Текла била подложена на нечовешки мъчения и накрая екзекутирана.
Тя остава в историята на християнството като първата жена-мъченица, затова Светата църква я нарекла "първомъченица", а заради апостолската дейност е определена като "равноапостолна", тя вършела много чудеса и изцерявала всякакви болести.
