Свети Влас бил лечител и епископ на Себастея, Малка Армения, днешна Турция. Според житието му, той е умъртвен, след като е измъчван с побой, с железен гребен и накрая обезглавен. Известен е като Сан Биаджо в Италия и Сан Блас в Испания.
Според народните вярвания Власий се приема за наследник на древнославянския бог Волос – бог на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил само покровител и избавител на домашните животни и най-вече на впрегнатия добитък от болестта „влас“ и изцеряването им от рани.
Затова се смята, че днешният празник е в чест на впрегнатия добитък, за здраве на воловете, за да не заболяват от „влас“. Когато сутрин извеждали добитъка на водопой, стопаните слагали на рогата им специални обредни хлябове. След това ги наквасвали с вода и давали първо на воловете. После от същия хляб раздавали на минаващите хора и ги благославяли.
На този ден строгата забрана била да не се впрягат животните за работа, защото, според легендата, те разпасвали деветте колана, с които били опасани. Неспазването на забраната означавало болест или смърт за животното.
На много места празнуват земеделците, за да не ловят „влас“ нивите, т. е да не излизат стръковете без клас. Празнуват и овчарите, за да не се раждат агнетата с груба вълна, т. е „власати“.
От стопанството традицията се пренася и в домакинството, където жените не трябвало да месят, за да не „власява“ брашното и да не предат, за да не пада „влас“ в техните очи и на децата им. В този ден не се върши никаква „власата“ работа. За това в някои места празникът е наричан още Муковден.
На този ден почитаме паметта и на свети мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски), един от тримата софийски мъченици, опълчили се на исляма. Останал без родителска опора, Георги бил златар в Кратово, койт се побоял, че ще бъде отвлечен и зачислен в еничерската войска. Затова се преселил в София, където се настанил у виден софийски духовник. София била важно златарско средище и Георги могъл да упражнява занаята си. Неговата хубост и сръчност обърнали внимание на софийските мюсюлмани, които започнали да го увещават да приеме мохамеданството.
Но той отказал, заради което бил затворен, измъчван, съден. Съдебните заседания били публични и ставали в конака на бейлербея. Младият мъченик защитавал пред съда бащината си религия, което за фанатизираната тълпа било протест срещу Мохамедова вяра. Той бил осъден на 11 февруари 1515 година и предаден на тълпата, която се гаврила с него и го измъчвала. Кладата била издигната близо до черквата Света София, която стърчала в запустение.
Градският началник не позволил да се погребе тялото. Тогава благочестивите християни, по нареждане на поп Пейо, откраднали тялото през нощта и го поставили в съборната черква „Св. Марина“. Местният съдия дал разрешение за погребение. И то било извършено най-тържествено при стечение на клира.
За българския народ мъченикът Георги се явява в голяма светлина. Той бил канонизиран за светец.
