Дванадесетгодишна Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (днешна Грузия), където започнала да разпространява вярата в Иисус Христос. По пътя девойката стигнала до град Мцхет и попаднала на грандиозно езическо пиршество. Изведнъж тогава се случило чудо. Езическият идол, комуто се молили местните жители, бива поразен от мълния и всички изпаднали в паника.
Легендата гласи, че именно Нина предизвикала това, тъй като се помолила на Бог да спре езическите действия на грешниците. Започнала да проповядва благата вест за Христос Спасител и същевременно се отдала на церителска дейност.
Слухът за нея достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Света Нина успяла да ѝ върне здравето и царица Нана повярвала в Христа. Отхвърлила езичеството и се покръстила от Света Нина през 314 г. Светицата продължила своята проповедническа и лечителска дейност и станала широко известна в страната.
Света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. След смъртта ѝ през 335 г, православието започнало да я почита като светица. На същата дата се почита и в католическата църква под името Кристина или Кристияна.
На този ден църквата тачи и паметта на Светите преподобни Отци, избити в Синай и Райто. В началото на ІV век в Синайския полуостров, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нападение било описано от знаменития египетски подвижник Амоний.
Между загиналите монаси имало бележите подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на тази развилняла се орда, която напразно изтезавала Божиите люде, за да узнае къде са скрили несъществуващите им богатства. Игуменът Павел насърчавал своите събратя да не се страхуват от смъртта и да я приемат с благодарност ви името на Христа.
Нил Старши описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 г Синайската обител и предали на смърт много монаси, а други отвлекли в робство. Между пленените бил и синът на Нил - Теодул, откупен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници, и те отново са завърнали в своята Синайска обител.
За да защити Синайските подвижници от бъдещи заплахи на бедуините, император Юстиниан Велики (527-565 г.) построил прочутия до днес Синайски манастир „Свети Екатерина“, където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.
