Когато Христина пораснала, тя със собствения си разум и сърце стигнала до познанието на истинския Бог, а по - късно познала и Богочовека Христа.
Погнусена от езическите вярвания в несъществуващите богове, в порив на ревност към истината, тя счупила домашните сребърни и златни идоли и ги изхвърлила. От тази нейна постъпка баща й люто се разгневил. Христина смело му изповядала своята вяра в Христа.
Баща ѝ я подложил на страшни изтезания. Младата мъченица с непоколебима твърдост изтърпяла всичко. Баща ѝ разпоредил да хвърлят в тъмница измъчената Христина, но починал внезапно.
Следващите управители Дион и Юлиан продължавали да мъчат изповедницата. Най- накрая Юлиян заповядал смъртно да накажат Христина. Тогава светицата била прободена с железни копия от войниците и предала своята честна и свята душа в ръцете на своя Господ. Такава велика сила показал Господ в нейно лице, че трима жестоки мъчители не могли да победят една девица.
