В град Пруса, който се намирал между Витиния, Фригия и Лидия, близо до Олимпийската планина, епископ бил свети Тимотей, който заради чистотата на своя живот и светостта си получил от Бога дара на чудотворството. Веднъж той умъртвил грамадна змия, която се била поселила в една пещера, обградена с кипарисови дървета, и причинявала големи беди на хората и животните. Тази змия светият умъртвил, като хвърлил в нейната паст покрова, с който на божествения Престол се покрива осветеният хляб (Агнеца). Друг път той изцелил един цар, на име Арита, който страдал от тежка болест, и вече бил близо до смъртта. По същия начин той възвърнал към живота и една царица и я обърнал от мрака на идолослужението към светлината на истинската вяра. Освен това свети Тимотей, чрез даруваната му от Бога благодат изцелявал различни болести и извършил, със силата Христова, и много други чудеса.
Със своята проповед той просветил цялото си паство и обърнал много невярващи към Христа. А когато на римския престол се възкачил Юлиан, който се отрекъл от Христа, започнал да се покланя на идолите и повдигнал жестоко гонение срещу Църквата Божия, свети Тимотей още по-ревностно започнал да се труди в проповядването на Божието слово, укрепявайки вярващите и изобличавайки езичниците в тяхното заблуждение.
Като узнал за светията, нечестивият император заповядал да го заловят и да го доведат при него, а после го хвърлил в тъмница. Тук при светията се стичало множество народ, на който той проповядвал за Христа, истинския Бог.
Донесли на Юлиан, че християнският епископ, който е затворен в тъмницата, учи на своята вяра идващите при него хора. Тогава Юлиан изпратил да му кажат, че му забранява да проповядва за името на Иисуса Христа. Но свети Тимотей не се подчинил на разпореждането на нечестивия и беззаконен цар и без страх продължавал да върши това, което му подобавало като на християнски епископ - да поучава и да проповядва на народа. А когато император Юлиан отново узнал, че свети Тимотей безстрашно продължавал да проповядва за Христа, се разгневил и изпратил при него палач, за да отсече главата на светията в тъмницата.
След блажената кончина на свещеномъченика, вярващите взели неговото свето тяло и го погребали с чест. Душата му отлетяла при бог, а чудотворните му мощи останали, за да помагат на хората.
