Според житието му, той изхранвал сиромаси и бедняци и приемал много странници в дома си. Чудотворецът излекуват император Констанций II от тежка болест. В живота си е сторил много добри дела за християнската вяра – искал хората да разберат нейната доброта и човечност, силата ѝ да помага и да закриля.
Точно колкото добър и човечен бил Спиридон и помагал на бедните и попадналите в беда, точно толкова смайващи били и чудесата, с които се прославил. По време на прочутия Никейски събор се стигнало до люти дебати. Спиридон стиснал керемида в ръка и от единия ѝ край излязъл огън, а от другия потекла вода.
В България свети Спиридон се смята за закрилник на занаятчиите – обущари, тухлари, грънчари, бакърджии, шивачи и др. Народът разказва, че свети Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му.
Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Култът към този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград. Според вярванията Свети Спиридон лекува рани, порязвания, обриви, пъпки (струпки), екземи и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома.
Светецът измолвал и дъжд при суша, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати. Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните. Днес мощите на светеца, които поддържат телесна температура, се пазят в църквата "Свети Спиридон“ в Корфу. Одеждите и обувките му се сменят всяка година, защото противно на всякакви логични и научни очаквания - те се износват. Изхабената дреха се нарязва на малки парченца и се раздава на миряни, които искат да отнесат частица от нея.
Каквото е времето през 12-те дни след деня на Свети Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година. С празника на св. Спиридон са свързани зимния празник на св. Анна (9 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.
