По време на битка Никон бил обкръжен. Спомняйки си майчините наставления се помолил за спасение. Господ чул молитвите му и войнът победил. Никон бил ръкоположен за свещеник. Самият св. Никон бил подложен на изтезания и накрая приел мъченическа смърт.
Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Турците го хванали и искали да го убият. Но един го взел при себе си го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае и опитал да се освободи от своя мъчител.
Подир известно време Лука успял да избяга от този турски дом и да се представи на руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.
След като оздравял, той действително изпълнил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството св. Миропомазание. Оттам преминал в манастира Ставроникита, гдето приел монашеско пострижение.
Той се причастил със светите тайни Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията (съдията). Той разказал как насила са го потурчили, открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Нито обещанията на мюсюлманите, нито заплахите с мъчения не могли да разколебаят твърдия юноша в неговата решителност да умре за Христа.
Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Подир трите дни турците привързали на шията му голям камък и тялото било хвърлено в морската глъбина, но вместо да потъне, то останало заедно с камъка върху водната повърхност. Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите дрехи на преподобномъченика получили целебна сила и от докосването до тях болните получавали изцеление.
Св. Лидия е първата християнка в Европа. Според учените името ѝ означавало, че е лидийка, родом от Лидия. Тя била продавачка на багрилни платове и слушала заедно с другите жени проповедите на апостол Павел по време на мисията му в нейния град. Лидия приела Св. апостол Павел да живее в дома ѝ. Тя и цялото ѝ семейство приели християнската вяра. Като християни Лидия и Филип били изправени пред императора на разпит. Императорът не могъл да противоречи на мъдрите им отговори и ги изпратил в Илирия на съд при военачалника Амфилохий. След като ги измъчвали ги затворили в тъмница. През нощта на затворниците се явил ангел и им вдъхнал смелост. След изтезанията те останали невредими. Мъчениците благодарили на бог, след това починали.
