Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 година. Единият му брат- Лаврентий, бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият – Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири.
За този народен будител и светец, основоположник на Българското национално възраждане, на духовното и политическото освобождение на българския народ, се знае твърде малко. Родил се е през 1722 г. в Самоковска епархия (наложило се е мнението, че родното му място е гр. Банско). Единият му брат Лаврентий бил игумен на Хилендарския манастир на Света гора, а другият - Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири. През 1745 г. Паисий (светското му име е неизвестно) отишъл при брат си в Хилендар и се замонашил. След като се изучил и бил ръкоположен за йеромонах, станал манастирски таксидиот и години наред обикалял по градове и села, за да събира помощи и да кани поклонници да посетят манастира. След като видял тежкото положение на своя поробен народ, в него пламнала патриотична и благочестива ревност и през 1762 г. завършил написването на своето знаменито съчинение „История славянобългарска" „за в полза на българския народ". След това като същински равноапостол тръгнал да я разнася по българската земя, за да я четат и преписват грамотни люде: „Преписвайте тази историйка... и пазете я да не изчезне!".
Вероятно е починал през 1773 г. в с. Ампелино (Лозница, дн. в състава на Асеновград). Св. преподобни Паисий Хилендарски, наричан от българския народ най-често Отец Паисий, е една от величествените фигури в многовековната българска история. Някои учени в миналото свързват самото Възраждане на българската нация през XVIII-XIX в. с интелектуалния подтик на неговото могъщо и проникновено слово. Ефектът на неговата историческа творба е огромен - тя е преписвана в десетки екземпляри, правени са й редица преработки (вкл. и от българите католици), а през 1844 г. Христаки Павлович я отпечатва под името „Царственик". В своята малка по обем, но необозрима по своя национален заряд „История" Паисий чертае истинска програма за духовно и политическо освобождение на своя поробен народ.
Българската православна църква канонизира Паисий Хилендарски на 26 юни 1964 г., като паметта му се празнува на деня на преп. Паисий Велики, т.е. именния ден на българския национален светец -19 юни.
