Евлампий бил християнин - по вяра и по дела. Той се криел заедно с други християни. Веднъж те го изпратили в града, за да купи хляб, и незабелязано от никого, да го донесе в пустинята. Когато пристигнал в Никомидия, той видял закован върху градските врати царски указ, написан върху пергамент, който повелявал да се избиват християните. Юношата прочел указа и се надсмял над това безумно разпореждане на царя, който, вместо да воюва с враговете на държавата, се надигнал срещу невинни хора и сам опустошавал страната си, като убивал безбройно множество християни. Но веднага бил заловен, вързан и заведен пред неправедния съд. Беззаконният съдия, като видял младия и красив юноша, отначало с лукави думи започнал да го съблазнява да се поклони на идолите, но младежът отказал.
Тогава съдията заповядал да го подложат на жестоки мъчения. Неговата сестра - девойка на име Евлампия - щом чула, че брат й страда за Христа, побързала да дойде на мястото на мъчението. Тя застанала до брат си и смело заявила, че също е християнка и е готова да се пожертва в името на Спасителя заедно със своя брат. Мъчителят им се удивил на нейната смелост и заповядал да я бият жестоко.
Заради вярата си двамата били жестоко изтезавани - Евлампий бил ослепен, а после заедно със сестра му били хвърлени в огнена пещ. Мъченичеството им завършило, когато отсекли главите им пред очите на целия град.
Преп. Теофил Изповедник от малък бел кръстен в Христа и от малък усещал Божията благодат. Един ден известен духовникпристигнал в града, където живеел малкият Теофил и започнал да говори за Господ и неговотоЦарство.
Малкият Теофил бил толкова силно впечатлен от думите на свещеника, че когато той си тръгнал, младежът го последвал. Изумен от постъпката и от желанието на малкия Теофил, преп. Стефан го уредил да бъде подстриган за монах в един близък манастир.
Минали много години, императорът отново подгонил християните. Заповядал на войниците да горят свещените книги и всички икони.
Преп. Теофил вече бил на възраст, но смело се изправил пред гонителите и се борил за вярата. Бил подложен на много изтезания. В това време пристигнал главнокомандващият на войската. Заговорил се с преп. Теофил и монахът успял да го разубеди да не унищожават светините. Офицерът заповядал да го пуснат. Когато се завърнал у дома в манастира, всички монаси ликували, че е жив, но преп. Теофил страдал, че не приел мъченическа смърт.
На този ден Църквата почита и св. 26 прпмчци Зографски. Тези мъченици за вярата били монаси на българския Зографски манастир "Св. Георги" в Света гора, но пострадали за православната си вяра и затова ги почитаме като преподобномъченици. През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Макар Източната и Западната църква да били разделени по сериозни вероизповедни причини повече от двеста години, императорът се опитвал с тази уния да получи от Запада помощ срещу арабите.
Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали несъгласието си с унията и го молили да държи онова учение, което е приел от светите отци. Скоро във Византия и Света гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други отказали да общуват с католиците и затова пострадали. Сред тях бил и българският Зографски манастир.
Обителта била нападната от скитащи рицари кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери около манастира, а той с 21 монаси и четирима миряни се заключил в манастирската кула. Но кръстоносците нахлули и подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26-ма защитници на православието загинали сред пламъците.
От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на братята, завърнали се по-късно в обителта. През 1873 г. зографските монаси издигнали на мястото на кулата паметник, в който денонощно гори кандило пред иконата на 26-мата преподобномъченици.
