Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланиету му, св. Василий поставил брат си Григорий в 371 година за епископ на Ниса. При арианствуващия император Валент(364-378) той бил прогонен от катедрата си, но при възцаряването на благочестивия Теодосий Велики (379 г.) пак бил възстановен на епархията си. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски съборот 381 година като авторитетен богослов.
Многостранна е дейността на св. Григорий Нисийски като плодовит писател, философ и богослов. Неговата богата умозрителна надареност му помагала да обработи систематически истините на вярата и да ги защищава от еретиците. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги "Против Евномия" св. Григорий Нисийски защитава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.
Божият праведник свети преподобни Дометиан се родил през царуването на Юстиниановия племенник и приемник Юстин II (565-578 г.) от благочестивите и богати родители Теодор и Евдокия. След като завършил образованието си, той бил задомен, но съпругата му скоро починала и той всецяло се посветил на духовното поприще при строг постнически живот. Проявените достойнства бързо го прочули, и едва 30-годишен той бил посветен за епископ на Мелитинската катедра и принесъл голяма полза не само на своето словесно стадо, но и на останалия народ
Св. Дометиан станал посредник между византийския император Маврикий (593-602 г.) и персийския цар Хозрой II (590-628 г.) и спомогнал за укрепването на мира между двете страни. Благодарният Маврикий отрупал светителя със щедри дарове, но преподобни Дометиан раздал и златото, и именията на църковните общини и на християнските странноприемници.
При едно посещение на столичния град св. Дометиан починал и неговите свещени останки били тържествено почетени от двореца, клира и народа на Константинопол. Мощите му били пренесени в Мелитин. Древният житеписец съобщава, че мелитинският епископ преподобни Дометиан извършил много чудеса през живота си и след своята смърт.
Свети Маркиан бил доведен като юноша от Рим в Цариград, където неговите родители се преселили. Той бил единствено дете и наследник на огромното им богатство. Това станало през царуването на Пулхерия (414-453 г.) и Маркиан (450-457 г.).
От невръстни години преподобни Маркиан много обичал да ходи на богослужение и не пропущал да слуша прекрасните песнопения на службите в Юстиниановата "Св. София". Тогавашният патриарх, вероятно Анатолий (449-458 г.), възлюбил неговата младежка ревност и го причислил към своя клир. Макар и твърде млад, поради неговата разумност и чист живот той бил удостоен твърде скоро със свещенически сан и получил високата служба "иконом на великата Цариградска църква".
Когато родителите му починали и тяхното голямо богатство преминало в ръцете му, св. Маркиан се обрекъл на доброволна нищета и цялото родителско имане употребил за подпомагане на бедните и за строеж и обновяване на Божии храмове. С особено великолепие се отличавала построената с негови средства църква в чест на св. Анастасия Римлянка.
Колкото разточителен бил св. Маркиан за благоукрасата на Божиите храмове, толкова безмилостен бил към самия себе си. Той се обличал в най-грубо и бедно облекло, но и тези жалки дрехи рядко оставали на гърба му.
Заради многото добродетели на неговия подвижнически живот Бог удостоил Маркиан с даровете на чудотворството. Той изгонвал бесове, лекувал болни и възкресил една бременна жена и нейното още неродено детенце.
С молитва спрял пожара, който застрашавал неговата църква „Св. Анастасия“. Въздигнал и обновил храмове в чест на св. великомъченица Ирина, на св. Теодора и на св. Теодор. Прибирал нощно време намерени мъртъвци и ги погребвал по християнски обичай. Отвърнал от разпътство множество блудници и вършил всички богоугодни дела.
Преподобни Маркиан починал, преди да довърши новия храм на св. мъченица Ирина. Погребали го с голяма чест в Данииловия манастир „Св. Йоан Предтеча“. Съпругата на Лъв Велики (457-474 г.) Верина довършила с голямо благолепие църквата „Св. великомъченица Ирина“, като я преименувала в чест на самия преподобни Маркиан презвитер.
