Преп. Ксения Римлянка била дъщеря на сенатор и носила името Евсевия, което означавало "благочестива”. Родила се в Рим в богато и знатно семейство. Отрасла без никакви лишения, обградена с грижи и удобства, но душата и не се привързала към нищо земно. Когато пораснала, родителите ѝ я сгодили за един придворен и сенатор.
Времето на сватбата наближавало, а никой не подозирал каква буря се разраствала в душата на кротката Евсевия. Тя усърдно се молела да съумее да запази свещения си обет за целомъдрие и накрая взела тежкото, но единствено възможно решение да напусне дома си и завинаги да скъса със суетния живот на римската аристокрация, към която се числяла.
Тя била решила да посвети живота си на Исус Христос, затова напуснала избягала от дома си.
Възторжено състрадание и всеотдайна лоялност тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята стопанка, двете девойки раздали на бедните всичко, което прикрито могла да отдели Евсевия от персоналното си владеене.
Преоблечени в мъжки облекла, снабдени с малко злато за най-дребните си разходи, те се промъкнали в потайна нощна доба през инцидентно отключените врати на бащиния дом и съумели да се качат на един транспортен съд за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария.
Установила се на остров Коа, където наела бедна къща и помолила да я наричат Ксения - „странница“.
По-късно била посветена за дякониса и водила възвишен живот. Колкото била строга към себе си, толкова била милосърдна и нежна към своите сестри.
Когато епископ Павел заедно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, дошъл краят на преподобната Ксения Римлянка.
Тя отпратила сестрите и останала сама в храма, а по обяд я намерили починала. Епископ Павел положил тялото й в посочения от нея гроб в присъствието на много хора.
