Бог изпратил архангел Гавраил в храма да извести на св. пророк. Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдещо служение като Предтеча на Иисус Христос (Лук. 1:11-19). Той известил и на Пресветата Дева благата вест за това, че тя от Духа ще роди Светия Богомладенец (Лук. 1:26-31, Мат. 1:18-25).
Архангел Гавраил се явил и на св. пророк Данаил и му изяснил видението за овена и козела (Дан. 8:16), както и тайната за седемдесетте седмици (Дан. 9:21).
В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавраил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.
Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Михаил като ангел, който продиктувал на Мохамед "предвечно съществуващото по небесен оригинал слово на Аллах" - Корана.
В някои юдейски текстове на архангел Гавраил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете ("Песахим" и "Сан хедрин"). В апокрифната "Книга на Енох" архангел Гавраил е поставен за началник на Рая и духовните същества, които го охраняват.
На този ден почитаме и паметта на преподобни Стефан Саваит. Още от млада възраст той възлюби пустинническото житие и избяга от съжителство с хората, сквернящи душите си чрез плътски страсти. Станал след това инок в обителта на св. Сава, преподобни Стефан е известен и като съставител на канони (например: канон на Обрезание Господне, на преп. Кириак Отшелник и др.).
В живота си той непрестанно се грижеше за това - да изпълнява Божествения закон, и чрез него покори на духа си всяко плътско мъдруване и прогони от себе си всякакви безсловесни прояви на страстите. Така с много трудове и напрегнат подвижнически живот той придоби в душата си плодовете на добродетелта: бодрост във всенощното стоене на молитва и извор на благодатни покайни сълзи.
Отхвърлил душевните страсти, преподобни Стефан достигна до такава святост и богоугоден живот, че общуваше с животните подобно на Адам в рая преди грехопадението - веднъж, например, някои хора станаха очевидци как една сърна безбоязнено отиде при светеца и приемаше храна от ръцете му.
Заради своя искрен подвиг и трудолюбие в постническия живот преподобният стана избран съсъд на Божията благодат, която го обогати с дар на чудотворство и дар да лекува душевните страсти.
Веднъж св. Стефан беше заедно със своя ученик. Изтощен от труд и горещина, ученикът не след много време почувства силна жажда. Тогава преподобният отец начерта с жезъла си кръст на сухата земя, както в древност Моисей, и по чудесен начин оттам избликна вода, от която неговият ученик утоли жаждата си.
Обхождайки непроходимите пустини, със своята простота в душата, правота и нелукав характер, преподобният презря всичко земно и се стремеше единствено към Бога, Който е всичко за душата и е истинска нейна радост и Благоподател.
Просветен с духа на светоотеческото богословие, св. Стефан ревностно защитаваше Православната вяра и се бореше със словото си като с изострено копие срещу богохулните еретици.
Той написа пространно и историята на преподобните отци в обителта на св. Сава, избити от сарацините. (Паметта им е на 20 март)
