Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. За това той бил задържан и бил предаден на много мъчения; но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, подобно на преподобния Прокопий; после го затворили в тъмница, където се мъчил дълго време - до смъртта на нечестивия цар.
След смъртта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове, като обърнал мнозина към православната вяра и като ги наставил в добродетелното житие. Свети Василий починал около 750 година.
На 28 фeвруари православната църква почита паметта на Света Кирана Солунска. Тя е родена през 1731 г. в село Висока (днес Ависона) между Лагадина и Солун.
Била много красива и водила целомъдрен живот. Един еничар бил обхванат от любов към момичето. Той започнал да я ласкае по разни начини и обещания и същевременно я заплашвал да я накаже и даже да я предаде на смърт. Но момичето не се поддало нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видял, че не постига целта си, заедно с други еничари грабнали момичето и го завели при съдията в Солун, като лъжесвидетелствали, че била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Но Кирана отрекла и не отстъпила от вярата си. Тогава те я изпратили в затвор, като я оковали във вериги.
За да отмъсти и накаже девойката за това, че го отхвърлила, еничарят продължил да я измъчва жестоко в затвора, докато тя не издъхнала.
Сутринта в града се разнесъл слухът за кончината на Света Кирана и за необикновената светлина. Уплашените мюсюлмани разрешили на християните да вземат мощите и да ги правят каквото искат. Те взели светите мощи с благоговение и ги погребали, а дрехите на светата мъченица разделили помежду си за тяхно освещаване и спасение. Това станало през 1751 г. През 1868 г.на мястото на родната къща на новомъченицата е изградена църквата „Света Кирана“
